„СТЕПЬ”
Борис Матвеевич Лапин (1905-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТЕП
За последен път гледам тази степ.
Как мъглива е шир така!
От ливаден цвят гълъбов просвет,
под тепе гора и река!
Степ е тоз живот – твой и мой омай –
волният живот с порив жив!
О, печална степ – тича в твоя край
в черната мъгла облак сив.
Ударения
СТЕП
За после́ден пъ́т гле́дам та́зи сте́п.
Как мъгли́ва е ши́р така́!
От лива́ден цвя́т гъ́лъбов просве́т,
под тепе́ гора́ и река́!
Сте́п е то́з живо́т – тво́й и мо́й ома́й –
во́лният живо́т с по́рив жи́в!
О́, печа́лна сте́п – ти́ча в тво́я кра́й
в че́рната мъгла́ о́блак си́в.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Лапин
СТЕПЬ
Я в последний раз поглядел на степь.
Как туманна степь, широка!
Травяных лугов голубая цепь,
Под холмами лес и река!
Эта жизнь, как степь – твоя и моя –
Как свободна жизнь, широка!
Как печальна степь – на ее края
В черной мгле бегут облака.
1924 г.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Борис Лапин (Борис Матвеевич Лапин) е роден на 17/30 май 1905 г. в Москва. Завършва Висшия литературен институт „Валери Брю¬сов” (1924 г.). Завършва Висшия литературен институт „Валерий Брюсов” (1924 г.). Пътува с геоботанически експедиции в много страни на Европа и Азия. През 1920 г. се включва в дейността на московската литературна група „Центрифуга”, а през 1922 г. организира свой литературен кръг. Превежда поезия от таджикски, персийски и други източни езици. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Новый мир”, „Художественная литература”, „Люди, годы, жизнь” и др. Автор е на стихосбирките „Молниянин” (1922 г.), „1922-ая книга стихов” (1923 г.), на книгите с проза и документална проза „Повесть о стране Памир” (1929 г.), „Тихоокеанский дневник” (1929 г.), „Журналист на границе” (1930 г.), „Набег на Гарм” (1931 г.), „Двадцать дней в Индии” (1932 г.), „Разрушение Кентаи” (1932 г.), „Америка граничит с нами” (1932 г.), „Подвиг” (1933 г.), „Канал имени Сталина” (1934 г.), „1869 год” (1935 г.), „Рассказы и портреты” (1939 г.), на киносценариите „Сын Монголии” (1936 г.), „Его зовут Сухэ-Батор” (1938 г.) и др. През 1939 г. участва като военен кореспондент в битката при Халхин Гол, а от началото на Великата отечествена война е военен кореспондент на в. „Красная звезда” на Югозападния фронт. Загива на 19 септември 1941 г. в боевете край Киев.